90км/h-120км/h да изберем и влияе ли тази скорост на разхода

[Stefan Hadjov]

За съжаление се получиха някакви размествания на цифрите,но който е запознат с материята ще разбере написното.

[isoiso]

Ето една формула за разхода на гориво. Има няколко променливи с цел по-точно определяне на неопределимото.
РГ=НО.ГТ.БМ+КП-ГС-ТБ+КР
РГ-разход на гориво
НО-номера на обувката/дясната/
ГТ-години на таралясника
КП-коеф. на простотия/моя в тоя пост е завишен/
ГС-гасене на светофара
ТБ-теглене на буксир.
КР-каране на ръчна

[cocoff]

Основен извод:СПИРАЧНИЯ ПЪТ НА ЕДНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗАВИСИ САМО ОТ НЕГОВАТА СКОРОСТ И КОЕФ. НА ТРИЕНЕ С ПЪТНАТА НАСТИЛКА.

Да, да, да!!! За час по физика, обяснението е перфектно. Но на практика, ония, другите условия, дето трябва да са равни, никога не са...

[HACKO]

За съжаление се получиха някакви размествания на цифрите,но който е запознат с материята ще разбере написното.

Определено пищовите ти по Физика са грешни. Как съкрати G със g, това са две съвсем различни сили.
Това е последното ми изказване в тази тема каквито и бисери да измислиш оттук нататък.

[Stefan Hadjov]

... което ще рече че и двата автомобила са в състияние да блокират колелетата си при спиране...

Ами ти пишеш точно за частен случай.

Всяко движещо се тяло притежава сила равна на масата по ускорението.
Ако пропуснем ускорението (нали говорим за еднакви други условия) - респактивно скоростта (ускорението е първа производна на скоростта) следва че силата е право пропорционална на масата.
С други думи колкото по-голяма е масата, толкова по-голяма сила е необходима за противодействие - съответно за спиране на тялото. Това е един вид работа от гледна точка на физиката, а работата във физиката е равна на силата по пътя. Ако силата, която прилагаме е постоянна (една и съща спирачна система), то тогава нарасва пътя, защото трябва да се свърши повече работа (да се спре нещо с по-голяма тегло).

Спирачната сила не е една и съща.При по тежката кола е по голяма.И понеже си на крачка за да разбереш истината ,а и вникваш добре в проблема ще ти помогна с формули да разбереш как стят нещата.
Всяко превозно средство както знаем при движение с определена скорост притежава кинетична енергия или както се нарича"жива сила". Тя е еравна на: G.V.V
------------ /poneje trudno se izpisva na kvadrat
2.g.3,6.3,6 gi izpisvam po tozi nachin/
G е тегло на колата;V е скороста на колата
За да спре превозното средствотази кинетична енергия е равна на сваршената работа при спирането,която е равна на F.S където F е спирачната сила приложена в контактното петно на гумите с пътната настилка.Тя е с посока обратна на движението.S е изминатия спирачен път.
Следователно:F=G.f
G.V.V
-------------= F.S = G.f .S
2.g.3,6.3,6
f e коеф.на триене на гумите с пътя.

V.V
Ot tuk sledva che: S=---------
254.f

Както виждаш теглото не фигурира в формулата за спирачния път на едно превозно средство независимо кола, камион,велосипед или мотоциклет.
Основен извод:СПИРАЧНИЯ ПЪТ НА ЕДНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗАВИСИ САМО ОТ НЕГОВАТА СКОРОСТ И КОЕФ. НА ТРИЕНЕ С ПЪТНАТА НАСТИЛКА.Всички други твърдения са митове и легемди.
Мисля,че тук вече може да се заключи темата.Поздрави на всички.

Наско,много си груб в приказките си.Не виждаш ли че съм изпуснал едно S в формулата.Коригирах се.Благодаря ти за забележката,но не така се постъпва.

[debug]

@Stefan Hadjov
Колега, прав си и бързата ми справка в интернет потвърждава думите ти, но просто обясненията ти са малко трудноразбираеми. Наистина теорията изключва масата на превозното средство и разглежда спирачният път като функция само на скоростта. ОБАЧЕ ТОВА ВАЖИ В СЛУЧАИТЕ КОГАТО ГУМИТЕ СЕ ПРОВЛАЧВАТ ИЛИ СА НА ГРАНИЦАТА НА ПРОВЛАЧВАНЕТО. А когато не са?
Естествено ти разглеждаш идеалния случай в който и скутер, и влекач с ремарке, движещи се с еднаква скорост трябва да спрат за едно и също разстояние. Това не се получава така на практика по ред причини. Основната е, че спирачната система на натоварен камион не е предвидена да блокира колелата, тъй като при възникващите сили съществува реална възможност същата да се разруши. Отделно едно такова спиране би запратило товара напред - и той има инерция. Така че всъщност спирачната система на тези автомобили не работи максимално ефективно от гледна точка на спирането, което е заложено при конструирането.
На мен ми е интересно как ще обясниш субективното усещане, че при натоварен автомобил е необходим по-силен натиск върху педала на спирачката, отколкото при празен. Всички, които караме, сме го усещали. Приемам, че при максимално натиснат педал и сработване на АБС, или блокиране на колелата, автомобилът ще спре за едно и също разстояние, независимо от масата си.
Втори въпрос - защо на по-тежките коли се поставят по-сериозни спирачки, когато масата не играе в уравнението?
Опитвам се да вникна в обясненията, въпреки че физиката ми е чужда от гимназията насам... Дай по-разбираемо за широката общественост.
И какви са тия призиви за катинар - тъкмо почна да се вижда светлина в дъното на тунела...

http://www.csgnetwork.com/stopdistcalc.html

[cocoff]

Достигнах (за себе си) до светлината в тунела, не е бързия влак.
От името на мрънкащите пенсионери си позволявам пак да кажа:
Прекалено много теория!!! Нищо против теорията, но повечето шофьори се интересуват, за колко метра ще спре тяхното конкретно возило, при конкретна пътна обстановка и конкретно натоварване (със зеле, грозде, буркани, балдъзи и пр.). А спирачният път, напук на теорията, в различните ситуации и при различните возила е различен. Лично аз си тествам спирачния път преди дълго или зимно пътуване. 1-2 аварийни спирания и се ориентирам колко път ми е нужен за да спра и как се държи колата при такова спиране в конкретните условия.
Поне 20-ина са факторите, от които зависи едно спиране и ако се степенуват по важност, с оглед безопасното шофиране, Вторият закон на Нютон едва ли ще е на първо място. Иначе казано: При равни други условия Стефан е по навътре в теоретичната физиката. По-иначе казано при равни други условия моята пuшка е с 1 см по-дълга от тази на хххххх.... Несериозно нали Изобщо "равните други условия" някой да ги е срещал някъде, освен на листа хартия?...

[Stefan Hadjov]

@Stefan Hadjov
Колега, прав си и бързата ми справка в интернет потвърждава думите ти, но просто обясненията ти са малко трудноразбираеми. Наистина теорията изключва масата на превозното средство и разглежда спирачният път като функция само на скоростта. ОБАЧЕ ТОВА ВАЖИ В СЛУЧАИТЕ КОГАТО ГУМИТЕ СЕ ПРОВЛАЧВАТ ИЛИ СА НА ГРАНИЦАТА НА ПРОВЛАЧВАНЕТО. А когато не са?
Естествено ти разглеждаш идеалния случай в който и скутер, и влекач с ремарке, движещи се с еднаква скорост трябва да спрат за едно и също разстояние. Това не се получава така на практика по ред причини. Основната е, че спирачната система на натоварен камион не е предвидена да блокира колелата, тъй като при възникващите сили съществува реална възможност същата да се разруши. Отделно едно такова спиране би запратило товара напред - и той има инерция. Така че всъщност спирачната система на тези автомобили не работи максимално ефективно от гледна точка на спирането, което е заложено при конструирането.
На мен ми е интересно как ще обясниш субективното усещане, че при натоварен автомобил е необходим по-силен натиск върху педала на спирачката, отколкото при празен. Всички, които караме, сме го усещали. Приемам, че при максимално натиснат педал и сработване на АБС, или блокиране на колелата, автомобилът ще спре за едно и също разстояние, независимо от масата си.
Втори въпрос - защо на по-тежките коли се поставят по-сериозни спирачки, когато масата не играе в уравнението?
Опитвам се да вникна в обясненията, въпреки че физиката ми е чужда от гимназията насам... Дай по-разбираемо за широката общественост.
И какви са тия призиви за катинар - тъкмо почна да се вижда светлина в дъното на тунела...

http://www.csgnetwork.com/stopdistcalc.html

Kolega debug ще ти отговоря с удоволствие на въпросите още повече,че не си от колегите от форума,които се дразнят от знаещите както се изказа друг.Започвам отзад на въпросите ти.Призива ми за катинар на темата ми беше защото с извеждането на формулата за спирачния път на един кар смятах за изчерпана.Освен това заядливите и простовати изказвания на някои колеги исках да ги прекратя.Аз съм инж.двигатели и автомобили.Завършил са тази специалност в тех.университет.Поредица от години съм се занимавал с проектиране на двигатели и кари и в момента се занимавам с това.Възможно е терминологията да ми е малко неразбираема за някои четящи за което се извинявам.Искам да те поправя в краиния ти извод.Спир.път не зависи само от скороста а и от коеф.на триене.Много важен параметър,който не трябва да се подценява.Различните гуми имат различно спиране.Доброто авариино спиране на един кар е тогава когато имаме провлачване на гумите с пътя.Т.е. когато са на границата между чистото триене и превъртане на гумата.Когато това не е налице имаме обикновено спиране което се ползва непрекъснато.Случая е наистина иделен за доброто спиране и за това са създадени съвременните спирачни системи за да се реализира той.Това са ALB-anti lock braking,BAS-brake assyst,ASC i dr.
ABS недей да намесваш в случая.Неговата функция е друга.Той реално удължава спирачния път.
А сега на въпроса защо водача има субективното и не само субективно а и релното усещане че като увеличи товара на колата си трябва да се натиска педала на спирачката повече,а на старите коли,които нямаха серво трябваше да се изправиш на педала.При по голям товар кинетичната енергия е по-голяма,за да се превърне в работа/в крайна сметка в топлина/ трябва да се приложи по-голям спирачен момент върху спирачните дискове на колелата.Те са с конст.диаметър и пост. коеф.на триене на феродото.Естествено това става с увеличаване на силата приложена върху спирачните накладки.От тук и силата приложена върху спир.педал.От тук идва и отговора на въпроса защо тежките коли /ванове,джипове,камиони/ имат по-мощни спирачни системи.Защото имат голяма маса и трябва да са в състояние спир.система да блокира колелата за макс.ефективно спиране и при това педала на спирачката да се натиска от водача с не голямо усилие за добър конфорт...С това смятам,че съм изчерпал въпросите ти.Поздрави от мен.

[Stefan Hadjov]

Достигнах (за себе си) до светлината в тунела, не е бързия влак.
От името на мрънкащите пенсионери си позволявам пак да кажа:
Прекалено много теория!!! Нищо против теорията, но повечето шофьори се интересуват, за колко метра ще спре тяхното конкретно возило, при конкретна пътна обстановка и конкретно натоварване (със зеле, грозде, буркани, балдъзи и пр.). А спирачният път, напук на теорията, в различните ситуации и при различните возила е различен. Лично аз си тествам спирачния път преди дълго или зимно пътуване. 1-2 аварийни спирания и се ориентирам колко път ми е нужен за да спра и как се държи колата при такова спиране в конкретните условия.
Поне 20-ина са факторите, от които зависи едно спиране и ако се степенуват по важност, с оглед безопасното шофиране, Вторият закон на Нютон едва ли ще е на първо място. Иначе казано: При равни други условия Стефан е по навътре в теоретичната физиката. По-иначе казано при равни други условия моята пuшка е с 1 см по-дълга от тази на хххххх.... Несериозно нали Изобщо "равните други условия" някой да ги е срещал някъде, освен на листа хартия?...

Колега недей да търсиш под вола теле.Термина равни други условия никъде не съм употребил и не ги цитирай.Имал съм в пред вид съвсем реални неща.А те са:два автомобила с различно тегло да застанат един до друг при еднаква пътна настилка,а не единия на асфалт а другия на мокър паваж,Да бъдат се еднаква марка гуми,а не единия с Корморан а другия Гудиар независимо от диаметъра и широчината им.Да бъдат с изправна и ефективна спир.с-ма способна да блокира колелата а не спир.дискове на една от колата да са намазани с грес както се изрази един колега в друг постинг.При спазване на тези съвсем реални а не други условия двата автом.движещи се с едаква скорост ще спрат за приблизително еднакво разстояние/казано за кой ли път/Разлика ще има от квалификацията на водачите.

[cocoff]

Термина равни други условия никъде не съм употребил.

...приемаме,че всичко между сравняваните автомобили е еднакво с изключение на тяхното тегло....

... по подразбиране се приема,че всички останали параметри са еднакви ...

Леко нервният ти тон ме радва. Явно осъзнаваш, че и ти не си напълно прав
Приятен ден...

[Stefan Hadjov]

Термина равни други условия никъде не съм употребил.

...приемаме,че всичко между сравняваните автомобили е еднакво с изключение на тяхното тегло....

... по подразбиране се приема,че всички останали параметри са еднакви ...

Леко нервният ти тон ме радва. Явно осъзнаваш, че и ти не си напълно прав
Приятен ден...

Напълно прав съм.И с последния ти постинг го доказваш.И аз ти желая приятен ден.

[cocoff]

Прав си, бе, прав си!!! И не само си прав, а си единствения прав
Явно това те прави щастлив. Аз като смирен христиенин обичам да правя хората щастливи и се радвам за теб, че си прав

[Stefan Hadjov]

Прав си, бе, прав си!!! И не само си прав, а си единствения прав
Явно това те прави щастлив. Аз като смирен христиенин обичам да правя хората щастливи и се радвам за теб, че си прав

Не си прав,че това ме прави щастлив.Защото това не е нещо което може да те направи щастлив.Просто чувствам една вътрешна удовлетвореност когато фанатизирани застъпници на някакво твърдение успявам да ги убедя в друго.Както бях писъл на друго място в автомоб.практика има безброи много митове и легенди.Направо се твърдят неверни неща.Моята практика доказва,че източника им на повечето от тях са нашите "добри" майстори,които за съжаление много са се разпространили напоследък.Много от проблемите на обикновените собственици на автомобили произлизат от тях.Най-големите ми спорове са били именно с такава категория хора.С професионалисти обикновенно няма спорове.Там споровете са в областа на иновациите.Поздрави и успешен ден.

[madboy]

Колега, Stefan Hadjov, от написаното от теб, разбрах това:
- твърдиш, че два еднакви автомобила с различно тегло трябва да имат един и същ спирачен път;
- твърдиш, че кинетичната енергия при спирането се превръща в топлинна енергия;

Както знаем кинетичната енергия е равна на:

където m e масата, v е скоростта(в случая е константа).
Следователно при по-тежкия автомобил кинетичната енергия ще е по-голяма. От което следва, че между триещите се части на по-тежкия автомобил ще се отдели по-голяма топлина. Металът на барабана се нагрява и се разширява, а това означава че накладките трябва да изминат по.голямо разстояние докато опрат в барабана. А това означава и увеличение на хода на педала. Нагрявайки се, барабанът започва да губи форма, посинява и накрая се разрушава. Самите накладки са изработени на основата на азбеста и имат високифрикционни свойства, но високата температура ги разрушава, като те от своя страна “зацапват” работната повърхност с овъглени летливи съединения, които се намират в изкуствените смоли използвани при изработката им. Което от своя страна води до намаляване на сцеплението между триещите се части.
Ако блокираме колелата, тогава запазваме дисковете и накладките, но разрушаваме гумите. При гумите пък сцеплението зависи от грайфера, който ще го загубим частично още при първото спиране(лично съм виждал гума, с изтрит до основа грайфер(само на частта от гумата, при която се е получило блокирането) само при едно спиране. Ако приемем, че още при първото спиране топлината създадена от триенето ще разруши гумата, какво правим със спирачния път?

Ако приемем, че тестваме двата автомобила само един път- само едно-две спирания и то при ниска скорост- тогава може да се получи еднакъв спирачен път.
В смисъл, колега, на теория съм съгласен с теб, но тук всички сме предимно практици.
Поздрави!


П.П. По въпроса с оборотите и разхода също съм съгласен с теб, но при условие, че ми "пука" за оборотите, тъй като те си имат определени допустими стойности, и приемем, че започваме да ги следим след като колата е вече в състояние на равномерно-праволинейно движение.

[nikolovvd]

За да спре превозното средствотази кинетична енергия е равна на сваршената работа при спирането,която е равна на F.S където F е спирачната сила приложена в контактното петно на гумите с пътната настилка.Тя е с посока обратна на движението.S е изминатия спирачен път.

Ако се приравнят формула 1 и 2 ще получим 3. Като вземем под внимание, че F - спиращата сила е постоянна и скоростта е постоянна, се получава, че спирачния път нараства с половината от нарастването на масата на тялото.

С други думи спирачня път е в пряка зависимост от масата.
Иначе самолетите щяха да спират не на 3 км писта, а на 300м и корабите с 100 000 бруто регистър тона щяха да спират като катерите (за 40-50 м) вместо да продължават 10-15 км по инерция.

[cocoff]

Не, , сакън...не дразнете лъва Явно е прочел доста книги, но никога не е карал нещо различно от лека кола, за да се убеди сам, колко се разминават теорията и практиката, поне в конкретния спор.

[HACKO]

Добре де, греша не ме е срам да си го призная затова и пиша въпреки обещанието си. Въпреки това ще ти кажа, че ако преди около 25г (когато съм учил тази материя) напиша няколко знака, не само че няма да убедя никой в твърдението си, ами ще бъда възнаграден за труда със една красива 2ка. Да бях груб (в някои моменти даже прекалено), ще те помоля само да се върнеш назад и да си анализираш изказванията. Не искам да дискутираме повече нито твоите нито моите изказвания.
Нека се съгласим обаче, че теорията и практиката много пъти се разминават, затова се правят и изпитаня въпреки че са много по-скъпи от изчисленията и чертежите ( с това не искам да омаловажа теорията).
Имам и други възражения, но настина искам спора да бъде прекратен, преди да сме се изпокарали.
НЕКА БЪДЕ МИР!
П.П. Нямам инж. пред името си, не се смятам за гений но и не се смятам за неук, държа на мнението си и трудно се убеждавам в противното, не изказвам мнение по тема за която нямам познание (зодия Овен съм).


Поправка: Докато пишех има развитие и след нагледно представените формули от madboy и доразвити от nikolovvd вече не съм сигурен че греша, въпреки това оставям и първоначалното си изказване.

[_SLiThER_]

Да ако смятаме с тия формули от 7 клас може и да излезе, че масата не играе защото като заместим F=m.a, m ще се съкрати. Ей ще ме накарате да си ровя за учебниците по механика
Спора премина добрият тон според мен предлагам участниците да се видат на по бира и спора ще се разреши

[HACKO]

Да ако смятаме с тия формули от 7 клас може и да излезе, че масата не играе защото като заместим F=m.a, m ще се съкрати. Ей ще ме накарате да си ровя за учебниците по механика
Спора премина добрият тон според мен предлагам участниците да се видат на по бира и спора ще се разреши

Съгласен, само трябва да уточним кога и в кой град, че като гледам сме доста разпръснати.

[Edinuser]

Ето ви нещо по въпроса та да мирясате !

Три "Защо?", свързани с триенето и движението на автомобилите

Когато говорим за триене, неизбежно свързваме явлението с движението на превозни средства. Правило ли ви е впечатление обаче, че някои от свойствата на триенето като че ли противоречат на факти, свързани с движението на автомобилите?

Първо, ние учим децата, че триенето не зависи от площта на триещите се повърхности, а само от нормалния натиск. Защо тогава гумите на модерните джипове или на болидите от Формула 1 са толкова широки? Какво значение има увеличаването на допирната площ между гумата и пътната настилка - нали нормалният натиск от това не се променя?

Второ, ние казваме, че статичното триене (т. е. триенето в покой) е само малко по-голямо от триенето по хлъзгане и затова в повечето случаи разликата между тях не се отчита. Защо тогава инструкторите, които обучават шофьори, твърдят, че блокирането на колелата при аварийно спиране удължава спирачния път? (За избягване на блокирането в съвременните автомобили има специални електронни системи, които го предотвратяват.)

Защо, накрая, спирачният път на натоварен автомобил е по-дълъг отколкото, ако колата е празна. По законите на динамиката като че ли спирачният път не трябва да зависи от масата m. Наистина, при спиране по хоризонтален път нормалният натиск е равен на силата на тежестта и ако коефициентът на триене е k, то големината на силата на триене е F = kmg. Тъй като при спиране триенето е единствената сила, която определя ускорението, във втория закон на динамиката kmg = ma масата се съкращава и излиза, че наистина и ускорението, а оттам и спирачният път не трябва да зависят от нея. Но на практика...?

Задоволителен отговор на тези въпроси може да се даде и без да се навлиза във всички детайли на процесите.

Да започнем с първия въпрос - неговият отговор е относително прост. Свойството на триенето да не зависи от големината на триещите се повърхности е валидно при триене на твърди тела. Гумата не е твърдо тяло, затова не е странно, че при един и същ нормален натиск сцеплението между нея и пътната настилка зависи от допирната площ между тях. Еластичността на гумата й дава възможност при допира с настилката да се деформира съобразно микроскопичните неравности на пътя, което увеличава сцеплението. Забележете, в случая се говори именно за сцепление, а не за обикновено триене.

За да отговорим на другите два въпроса ще припомним първо кога блокират колелата. При нормален натиск върху спирачния педал се появява триене между феродовите накладки на спирачките и спирачните барабани (или съответно дискове). Това е по-ефективният начин на спиране, при който колелата се въртят без хлъзгане по пътната настилка. Ако натискът върху спирачния педал стане по-голям от определена стойност (и автомобилът е без система, предпазваща от блокиране), относителното движение на накладките спрямо барабаните спира и движението на колата се забавя само благодарение на триенето на хлъзгащите се по настилката гуми. Е, въпросът всъщност е защо в случая коефициентът на триене не е достатъчно голям?

Отговорът се крие в един факт, който сигурно ви е познат - когато колата се движи с блокирани колела, по настилката остават следи от гумите. Те се дължат на микроскопични откъснати от гумата частици. Ако ги разгледате при достатъчно увеличение, ще установите, че те са издължени, с кръгли сечения, които намаляват от средата към двата края. Тези частици служат като ролки и фактически гумата не се хлъзга по настилката, а се търкаля по тези "ролки". Именно на това се дължи иначе странното ефективно намаляване на коефициента на триене (ако при търкаляне на колелото без приплъзване коефициентът на триене при покой на гумата върху асфалта е от порядък на 0,8, при блокиране на колелата е примерно 0,6).

Забележете, че блокирането на колелата удължава спирачния път само при движение по нормални настилки. При движение по чакълест път или рохкав сняг то е по-ефективно, защото пред колелото се събира малък вал, който коренно променя динамиката на движението.

На същите "ролки" се дължи и увеличението на спирачния път, когато колата е натоварена. При по-голям нормален натиск количеството на "ролките" е по-голямо, следователно по-голямо е намалението на триенето и т. н.. Това е и отговорът на третия въпрос "Защо?".

Хр. Попов

Нявам се това да отговаря на много от въпросите.
По принцип ТЕОРИЯТА ВИНАГИ Е ВЯРНА - все пак е чиста математика .
НА ПРАКТИКА - често пъти се изпускат фактори които влиаят на нещата и изглежда че теорията не е вярна, но не е така.