Събеседване "Когато съм тъп, е за... кратко?" - минутки за усмивки
Публикувано: 20 апр 2015, 00:00
Уважаеми Колеги,
Има едни брадясали клишета, че "най-трудно е да се надсмиваш над себе си" и "човек се учи от грешките си, а умният човек - от грешките на другите"... В този смисъл предлагам "да обръснем клишетата", като отворим следната тема - какви най-трагикомични случки са ви се случили зад волана заради вас самите?
За начало аз предлагам, аз залагам - на чувството ви за хумор, на мой гръб
И така:
Тези дни подкарвам Пума-та с домочадието на борда (лъвицата и лъвчето), обаче по едно време в движение ми прави впечатление, че при малко по-рязко превключване на предавките се чува по едно "дрън-н-н" на метал в метал! Бре, ами сега? Слухова халюцинация? М-не, карам си, ослушвам се - дрън-н-н, та дрън. А на съпругата (поначало много против талигата ми) толкова й трябва - ти, вика ми, си си купил пълна таратайка, и дрън-дрън-нататък. Е, това живот ли е?
И се замислям... Еврика! Нали преди време преместих крика (неоригинален) в един "тайник" отляво в багажника на колата, предвиден по принцип точно за крик и за "ухо"-то за теглене? Е, да, ама крикът се "изсулил" и се трие в метала на купето, и при по-рязка смяна на предавките - дрън-н-н. Като спряхме, отворих отзад, преместих крика в багажника "на мекичко", при последвалото шофиране се ослушвам - няма вече дрън-н-н! Да си призная, почуствах се едновременно облекчен и глупав.
И така, за начало - толкова! Ако и други от вас са способни с усмивка да погледнат назад и да признаят на всеослушание преживяване зад волана, за което сами са си били виновни, моля - останалите, вярвам, ще се посмеем, но и поучим
Има едни брадясали клишета, че "най-трудно е да се надсмиваш над себе си" и "човек се учи от грешките си, а умният човек - от грешките на другите"... В този смисъл предлагам "да обръснем клишетата", като отворим следната тема - какви най-трагикомични случки са ви се случили зад волана заради вас самите?
За начало аз предлагам, аз залагам - на чувството ви за хумор, на мой гръб

Тези дни подкарвам Пума-та с домочадието на борда (лъвицата и лъвчето), обаче по едно време в движение ми прави впечатление, че при малко по-рязко превключване на предавките се чува по едно "дрън-н-н" на метал в метал! Бре, ами сега? Слухова халюцинация? М-не, карам си, ослушвам се - дрън-н-н, та дрън. А на съпругата (поначало много против талигата ми) толкова й трябва - ти, вика ми, си си купил пълна таратайка, и дрън-дрън-нататък. Е, това живот ли е?
И се замислям... Еврика! Нали преди време преместих крика (неоригинален) в един "тайник" отляво в багажника на колата, предвиден по принцип точно за крик и за "ухо"-то за теглене? Е, да, ама крикът се "изсулил" и се трие в метала на купето, и при по-рязка смяна на предавките - дрън-н-н. Като спряхме, отворих отзад, преместих крика в багажника "на мекичко", при последвалото шофиране се ослушвам - няма вече дрън-н-н! Да си призная, почуствах се едновременно облекчен и глупав.
И така, за начало - толкова! Ако и други от вас са способни с усмивка да погледнат назад и да признаят на всеослушание преживяване зад волана, за което сами са си били виновни, моля - останалите, вярвам, ще се посмеем, но и поучим
