КЛУБ ФОРД БЪЛГАРИЯ - CLUB FORD BULGARIA

Както казва доктор Кръстев( литературен критик от кръга "Мисъл") - " смъртта като живот" при Ботев!!! Със своята смърт, Ботев става безсмъртен в нашата история!!!
На прощаване
... И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!...

Хайдути
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

Моята молитва

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

ХАДЖИ ДИМИТЪР


Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

До моето първо либе

...и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!


За Ботев смъртта е мила усмивка, а за да си свободен, ТРЯБВА ДА УМРЕ В ТЕБ РОБА!!! ХРИСТО БОТЕВ 1848-1876 !!! ПОКЛОН !

Честито на всички, да сме живи и здрави

Току що за пореден път се уверих, че българина е много глупав и не цени историята си! Даже се съмнявам, дали повече от 60% от населението знае, какъв ден е днес! В момента в, който засвириха сирените преди няколко минути, абсолютно никой, минаващ по улицата не спря дори за десет секунди да отдаде почит! Строителите от отсрещния строеж си бачкаха, хората по кафетата си думкат цигарките и пият кафенце, музиката дъни...абе изобщо тези хора, като Ботев ако бяха живи и виждат тази картинка щяха доста да съжаляват. До кога българина, ще е като муле и няма да уважава дори СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ!?

Поздрави VEGA!

Аз излезнах на терасата, помълчах си...ама наистина, коли си минаваха...деца с майки даже..

А аз видях как майки обесняваха на децата си какъв ден е днес и те стояха мирно ! Видях как жена държеше детето си 5 минути мирно на ръце ! Има надежда , има !

VEGA написа:Току що за пореден път се уверих, че българина е много глупав и не цени историята си! Даже се съмнявам, дали повече от 60% от населението знае, какъв ден е днес!

За съжаление мога само да те подкрепя, а не опровергая... в офиса всички станахме, но като погледнах през прозореца - "натоканите" бизнесмени и бизнесуомъни си се шлянкаха насам натам без за секунда, камо ли за минута да спрат! Възмутена съм! Един ден в годината, една минута уважение...

Честит празник и да ценим героите на България и това, което са направили за нея!

По Иван Асен нямаше хора които да не спрат, само 2 коли развалиха пейзажа. Честит празник на всички и от мен и все така да почитаме празниците

Аз също си пиех кафенцето. Но музиката спря, хората станаха и така 3 мин.

http://dnes.dir.bg/2009/06/02/news4546727.html" onclick="window.open(this.href);return false;

A в Пазарджик вместо сирени хората слушали "Внимание Внимание,въздушно нападение!"
Немам думи просто...

mrdds написа:http://dnes.dir.bg/2009/06/02/news4546727.html" onclick="window.open(this.href);return false;

A в Пазарджик вместо сирени хората слушали "Внимание Внимание,въздушно нападение!"
Немам думи просто...

Това щях да напиша и аз. Излизам си на терасата и чувам, внимание въздушно нападение! Викам си на акъла, бива ли баш на такава дата, да стават такива немърливи изцепки...

Да не забравяме никога героите на България. Идеалисти, жертвали живота си, за да живеем ние по-добре.
Хора като Левски, Ботев - те трябва да са пример за всички ни, а не просто имена на футболни отбори.


Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Поклон пред Ботев и милионите загинали с изправено чело през петте века геноцид над българския народ!!!
Поздрав за всички които носят България в сърцето си!!!

Поклон!

mclsdreal написа:Честито на всички, да сме живи и здрави

Честито за кое? Че на този ден е загинал Ботев ли? Съвсем съсипаха българското училище....да не знае днешната младеж какво се чества (а не празнува) на втори юни.

Поклон!

mclsdreal написа:Честито на всички, да сме живи и здрави

Какво честитиш и какво празнуваш?

Поклон пред подвига на героите!
P.S. Някой като почне да честити "светлите празници" 2ри юни и (или) 19ти февруари, направо се поболявам.(то за Османската империя, верно ще да е било празник). Че чак и некви емотикончета пуснал Браво бе....Кво празнуваш?

VEGA написа:Току що за пореден път се уверих, че българина е много глупав и не цени историята си! Даже се съмнявам, дали повече от 60% от населението знае, какъв ден е днес! В момента в, който засвириха сирените преди няколко минути, абсолютно никой, минаващ по улицата не спря дори за десет секунди да отдаде почит! Строителите от отсрещния строеж си бачкаха, хората по кафетата си думкат цигарките и пият кафенце, музиката дъни...абе изобщо тези хора, като Ботев ако бяха живи и виждат тази картинка щяха доста да съжаляват. До кога българина, ще е като муле и няма да уважава дори СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ!?

Поздрави VEGA!

Повечето от тези които работят по строежите са с Турски произход ,или само се мислят за такива.Те невярват даже в собствената си религия,не спират дори когато се пусне от Джемията молитва на Арабски >:D<: .Току-що гледах новините,Волен Сидеров и неговата партия Атака,пак осрали положението на връх Околчица.

VEGA написа:

mrdds написа:http://dnes.dir.bg/2009/06/02/news4546727.html" onclick="window.open(this.href);return false;

A в Пазарджик вместо сирени хората слушали "Внимание Внимание,въздушно нападение!"
Немам думи просто...

Това щях да напиша и аз. Излизам си на терасата и чувам, внимание въздушно нападение! Викам си на акъла, бива ли баш на такава дата, да стават такива немърливи изцепки...

To не са изцепки, просто това е нова сигнализация. Нали сирените са за въздушни нападения ))

НА ПРОЩАВАНЕ

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти `га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то `га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щаг братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с игляни пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...